Начало » Мисли » Томас Харис

Томас Харис

(Thomas Harris) (1940)
американски писател и сценарист

...не можете да коригирате паметта си насила. Трябва вежливо да я подканяте.

Ако чуете думи толкова честни, че ви причиняват болка, спомнете си че истината в тези думи е относителна, преходна и изменчива.

На никога не е по силите да остане там, където той иска.

Не можеш да убиеш човек, който е толкова безумен, че се осмелява да казва истината.

По силата на някои анатомически особености човешкото обоняние е способно да пази спомените по-добре, отколкото другите сетивни органи.

Първата стъпка в развитието на вкуса е да се научиш да се доверяваш на собственото си мнение.

... едно качество на характера съвсем не изключва наличието на всяко друго качество. Те могат да бъдат заедно едни с други, и добрите и ужасните.

Човек може да бъде силен точно толкова, колкото той иска.

Трагедията не е в това, че човек умира, трагедията е в това че човек умира напразно.

Аз знам, от какво се боите. Нито от болката, нито от самотата. Вие не понасяте унижението на собственото достойнство, Ханибал, и вие в този смисъл сте като котка.

Вие не по-лошо от мен знаете, че разговор е винаги "ти на мен, аз на теб".

Всяко място на земята има своето време, когато изглежда неотразимо.

Невниманието и невъзприемчивостта понякога са съзнателно избрани средства да оградиш себе си от болката и честно невярно се разбира като отсъствие на дълбочина и безразличие към всеки и всичко.

Това е най-трудното изпитание - да изпитваш гняв и отчаяние. Не позволявайте на гнева и отчаянието да ви попречат да мислите. Това е същността, от която зависи, можете или не можете да контролирате ситуацията. Да управлявате хора. Глупостта и равнодушието побеждават всички.

Мълчанието също може да таи насмешка.

Животът е твърде хлъзгаво нещо, за да съдиш за него от книгите.

Няма глупави въпроси.

Научи ни на любов, научи ни на равнодушие, научи ни на спокойствие и тишина.

Паметта е това, което замества автентичните картини на живота.

Природата не познава "милосърдие". Какви ще бъдем - милосърдни или жестоки, избират хората благодарение на обособени органи, които се различават от тези на влечугите - същества с малки мозъци.

Страхът обичайно съпътства въображението. То е като заплащане за въображението.

Когато нервите са отишли по дяволите, по-добре е да се стараете да си държите езика зад зъбите.

Велико удоволствие е да държите в ръцете си прекрасни неща, било и не за дълго.

Военните престъпления не свършват с войната.

Нашето съзнание си спомня само това, което може да си позволи да си спомни и то с такава бързина, с която може да си го позволи.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | сценаристи |
САЩ писатели | САЩ сценаристи | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе